България в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото 2020  (DESI)

 

 

 

България отбелязва значителен напредък в електронното управление с нарастващ брой потребители и висок резултат при предоставянето на цифрови публични услуги за бизнеса, но страната ни все още е на 28-о място сред 28-те държави-членки на ЕС в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото на Европейската комисия (Digital Economy and Society Index – DESI) за 2020 г.

DESI проследява цялостното цифрово представяне на Европа и напредъка на всяка държава от ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност. Индексът включва общ анализ, доклади по области (наречени “измерения”), както и доклади за всяка от държавите-членки.

Петте области в индекса:

1. Свързаност – цялостно разпространение на фиксирания широколентов достъп до интернет, покритие на фиксираните мрежи, покритие с 4G мрежи, готовност за навлизането на 5G, цената на достъп до интернет
2. Човешки капитал – умения в интернет среда, специалисти в ИКТ 
3. Използване на интернет услуги – използване на интернет услуги и транзакции от гражданите 
4. Интегриране на цифрови технологии – дигитализация на бизнеса и електронна търговия 
5. Цифрови обществени услуги – електронно правителство 

Представянето на България по области 

Между 2015 – 2020 България подобрява представянето си по почти всички показатели. И все пак, макар общата оценка за страната ни да се изкачва до 36,4 пункта, в общата подредба България се нарежда на по-задно място спрямо предходни години заради по-бавния си напредък по някои показатели, в които други държави от ЕС са отбелязали значително подобрение.

 

С обща оценка от 38,5 за Свързаност, България заема 26-о място сред държавите от ЕС. Покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение се подобрява от 75% през 2018 г. на 77% през 2019 г., а мрежовото покритие с голям капацитет е увеличава от 38% през 2018 г. на 42% през 2019 г. България все още трябва да попълва пропуски по отношение на разгръщането на фиксираната широколентова мрежа, за да достигне средната стойност за ЕС и е на дъното на класацията по отношение на цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет, като само 58% от домакинствата имат абонамент. 

Страната е и на 25-то място по отношение на разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет с минимална скорост 100 Mbps и с годините отбелязва ограничен напредък: от 7% през 2017 г., 10% през 2018 г. и 11% през 2019 г. От друга страна, показателите за мобилния широколентов достъп до интернет са сравнително добри с допълнителното подобрение на средното покритие с 4G от 72% през 2017 г. и 80% през 2018 г. до 81% през 2019 г., а високата степен на разпространение непрекъснато нараства – от 87 абонамента на 100 души през 2017 г. на 98 абонамента през 2018 г. и 103 абонамента на 100 души през 2019 г. Това поставя България малко над средната стойност за ЕС. 

България се нарежда и на 10-то място в индекса за цената на широколентовия достъп до интернет, като цените са по-ниски от средните за ЕС, главно за фиксираните услуги.

В областта Човешкия капитал България се изкачва с две позиции спрямо 2019 г. и се нарежда на 26-то място. Въпреки това, резултатът от 33,9% остава доста под средните 49% за Европа. Общото равнище на основните цифрови умения в България е сред най-ниските в ЕС. Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 58%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което представлява една трета от средното за ЕС. Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3% от общата заетост, което е увеличение, но това продължава да е малък дял от работната сила предвид недостига на работна ръка на пазара на труда. Жените в ИКТ съставляват 1,8% от общо наетите лица, което е над средната стойност за Съюза.

България остава на 27-о място по отношение на Използването на интернет услуги, като общият резултат е доста под средното за ЕС –  67% от българите използват интернет (в ЕС средната стойност е 85%), а 24% никога не са ползвали, което е най-високата стойност в целия ЕС. Потребителите на интернет в България провеждат повече видеоразговори, отколкото потребителите в другите европейски държави. Резултат доста над средната стойност е факт и по отношение на дейностите в социалните мрежи (78% срещу 65%). 66% от потребителите на интернет четат новини онлайн, което е под средната стойност за ЕС. Българските интернет потребители не предпочитат да използват други онлайн услуги като например онлайн банкиране. Въпреки че използването на електронно банкиране е нараснало леко, само 13% от интернет потребителите се възползват от него в сравнение със средно 66% за ЕС. Само 31% от интернет потребителите пазаруват онлайн в сравнение със средната стойност за ЕС от 71%.

България заема 28-о място по Интегриране на цифрови технологии – равнище доста под средното за ЕС. Предприятията се затрудняват да се възползват от възможностите, предоставяни от онлайн търговията: само 7% от МСП извършват продажби онлайн (в сравнение с 18% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от онлайн търговия. Макар у нас социалните медии за лична употреба да се използват широко, само 10% от предприятията ги използват за популяризиране на бизнеса си в сравнение с 25% средно за ЕС. Положителен е фактът, че 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС от 34%.

Въпреки че България постига известен напредък в областта на Цифровите обществени услуги, тя остава на 23-та позиция с резултат 62 пункта. Броят на потребителите на услуги на електронното управление бележи застой в сравнение с предходната година, като 61% от интернет потребителите подават формуляри онлайн, което е близо до средната стойност за ЕС от 67%. Основна пречка за широкото използване на е-услуги продължава да е остарялата нормативна уредба. България продължава да постига добри резултати при предоставянето на цифрови обществени услуги за предприятията с резултат от 96%, което е доста над средната стойност за ЕС от 89%. Броят на потребителите на услуги на електронното управление обаче се задържа на равнището от предходната година – 61% от потребителите изпращат формуляри онлайн. По този начин се е увеличила разликата със средната за ЕС стойност от 67%.

Пълният доклад за България е достъпен за изтегляне тук.

 

За DESI 2020

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото на ЕК следи цялостното цифрово представяне на Европа и проследява напредъка на страните от ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност. Като предоставя данни за състоянието на цифровизацията на всяка държава-членка, Комисията подпомага идентифицирането на областите, които изискват приоритетни инвестиции и дейности. 

Индексът DESI 2020 се основава на данни за 2019 г. и оценява състоянието на цифровата икономика и обществото преди пандемията. Настоящата криза оказва важно влияние върху ключовите показатели за обществото, свързани с използването на интернет услуги от гражданите и бизнеса. 

През последната година всички държави от ЕС отбелязват подобрение по показателите от индекса. Финландия, Швеция, Дания и Холандия са с най-висок рейтинг в DESI 2020 и са сред глобалните лидери в дигитализацията. Следват Малта, Ирландия и Естония. Някои страни все още имат дълъг път към подобрение и ЕС като цяло се нуждае от стабилен напредък, за да може да се конкурира на световната сцена.

Общият анализ за Европа, както и доклади по отделните показатели, може да изтеглите тук.